История на музея

НАЧАЛО НА МУЗЕЙНОТО ДЕЛО В КЮСТЕНДИЛ

Началото на музейното дело в Кюстендил е поставено още преди Освобождението от Османска власт. През 60-те години на XIX век Георги Ангелов Друмо харски, Петър Цветанов Любенов, Ефрем Каранов, както и редица други представители на българската възрожденска интелигенция в града, правят първите сполучливи опити за проучване на миналото на Кюстендил и околностите му и за събиране на ценни археологически и етнографски материали. Принос за изследването на богатата и древна история на Кюстендилския край в края на XIX в. имат и Стоян Заимов, Зинови Поппетров и Георги Колушки.

ПЪРВА МУЗЕЙНА СБИРКА

Първата музейна институция в Кюстендил е създадената на 3 ноември 1897 г. музейна сбирка в Кюстендилското педагогическо училище, утвърдена с пред писание № 17 323 на Министерство на просвещението от 1 декември 1897 г. Тя е първата музейна сбирка в Югозападна България и третият училищен музей в страната след тези на Априловската гимназия в Габрово и на Старозагорското мъжко класно училище. И в национален план пети местен музей, извън София, създадени след Освобождението на България, след тези в Стара Загора (1880 г.), Габрово (1883 г.), Варна (1888 г.), Ловеч (1895 г.) и Видин (1897 г.). Основната заслуга за създаването й е на директора на училището Илия Григориев и на учителя Ефрем Каранов. Още със създаването й започва усилена събирателска дейност. Учители и ученици обособяват първата колекция по естествена история (минерали, вкаменелости, семена). Събрани са повече от 100 антични монети, накити, стари ръкописни книги, ръкописи на български дейци до Освобождението, етнографски и археологически материали. За пръв уредник на музея е назначен Ефрем Каранов.

ПЪРВИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ НА КЮСТЕНДИЛ И РЕГИОНА

В началото на XX век, интересът на кюстендилското гражданство към минало то на Кюстендил и региона е особено засилен и провокиран от археологически те проучвания на големия български учен и наш съгражданин Йордан Иванов при с. Невестино, м. „Мощени” (1904 – 1906 г.) и най-вече от първите системни археологически разкопки на хълма “Хисарлъка”, започнати от проф. Й. Иванов през 1906 г. със съдействието на Софийското археологическо дружество и Кюстендилската община. В резултат на археологическите изследвания, продължили и през 1908-1909-1911 и 1912 г., са проучени редица архитектурни комплекса, най-значимият от които е късноантичната и средновековна крепостна стена на най-високата част на хълма.

През 1906 г. е публикуван трудът на Йордан Иванов „Северна Македония”, в който той отделя значително място на историята на Кюстендил и региона от най-дълбока древност до края на XIX век. Синхронни по време с проучвания та на Й. Иванов са разкопките на светилището на Зевс и Хера при с. Копиловци (1911-1912 г.), проведени от проф. Гаврил Кацаров. Основна заслуга за тези археологически проучвания има създаденото през 1911 г. Археологическо друже ство в Кюстендил под ръководството на Ефрем Каранов.

МУЗЕЙНАТА СБИРКА НА ЧИТАЛИЩЕ „БРАТСТВО“ КЮСТЕНДИЛ

Основният фактор, допринесъл за създаване през 1907 г. на втората читалищна музейна сбирка в Кюстендил, е успешната реализация на изключително мащабната за времето си инициатива за построяване на „здание за читалище и театър” в града. През м. октомври 1907 г. е открита новата сграда на Кюстендилското читалище, което през 1891 г. отново носи името „Братство”. Построяването на този „нов великолепен за наука и просвета храм” осигурява възможност в него да се отдели помещение и за музейна сбирка. Както отбелязва Ефрем Каранов „Музеят при Кюстендилското читалище е ново начинание. Тепърва за събиране старини и пазенето им се подсетили членовете на читалището през 1907 г., когато в новия устав в първия му член, под заглавие целта на читалището се отбелязва и „да събира и пази старини”.

На 29 декември 1907 г. е приет Правилникът на музея към читалище „Братство”, който започва да функционира от 1 януари 1908 г. като втора музейна сбирка в Кюстендил. Уредници на читалищния музей в периода 1908-1944 г. са: Гаврил Златевски (1907-1909), Владимир Мигев (1909- 1910), Ефрем Каранов (1911-1921), Йордан Захариев (1928-1932), Димитър Стоименов (1922 -1928), Александър Розев (1932 -1936) и Георги Сотиров (1936-1944). Всички те, наред с основните си занимания на просветни дейци, учени и офицери, се посвещават на благородното дело и с безкористната си дейност допринасят за развитието на кюстендилския музей. Подпомагани от председателите на настоятелството на читалище „Братство” и най-вече от други наши родолюби ви съграждани – дарители, те поставят здравите основи на съществуващите днес два професионални културни института – Регионален исторически музей „Акад. Й. Иванов” и Художествена галерия „Владимир Димитров Майстора”.

ГРАДСКИ МУЗЕЙ 1944 – 1959 г.

В периода 1938 – 1944 г. основните усилия на градското управление на Кюстендил и настоятелството на читалище „Братство” са насочени към реализация на идеята, датираща още от началото на века, за създаване на градски музей. На 24 юни 1943 г. в писмо на кмета на Кюстендил д-р Георги Ефремов до председателя на читалище „Братство” се съобщава, че Общината ремонтира джамията „Ахмед бей” и я подготвя за музей, в който съхраняваните материали в читалищния му зей да бъдат пренесени и подредени, с което”… градът ни ще се сдобие с едно културно богатство“.

На 6 август 1944 г., по един изключително тържествен начин, в залата на джамия „Ахмед бей” е открит Градският археологически музей с художествен отдел /картинна галерия/, в който са експонирани сбирките на читалищния музей и близо 60 картини на Владимир Димитров–Май стора, и на други кюстендилски художници. Задълженията на уредник на градския музей в Кюстендил през 1945 – 1951 г. се изпълняват от художника и учителя Бого мир Лазов, който на обществени начала продължава да се грижи за „дооформянето на помещението и на експозицията”. През 1951 г. за първи щатен асистент на музея е избран Любен Милков, а на 8 май 1953 г. за уредник на Народния общ музей е назначена Екатерина Боянова Терзийска. На 5 декември 1954 г. Кюстендилският музей открива първата си профилирана археологическа експозиция в джамия „Ахмед бей”.

ОКРЪЖЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ КЮСТЕНДИЛ 1960 – 1989 г.

През 1960 г., с новото административно деление на страната, музеят е преобразуван в Окръжен народен музей (1960 – 1964 г.), а от 1965 г. носи наименование то Окръжен исторически музей. С решение на ИК на ОНС от 28 април 1961 г. за профилиране на музеите в окръга той се развива като общ музей, първоначално с 4 отдела: Археология със сбирка по Нумизматика, Възраждане и национално-освободителни борби, Работническо революционно движение, Социалистическо строителство и Етнография. От 1979 г. до 1988 г. като Дирекция “Културно-историческо наследство” музеят изпълнява и инвеститорски функции от името на държавата и упражнява инвеститорски контрол по консервационно-реставрационната дейност на недвижимите паметници на културата на територията на бившия Кюстендилски окръг, сега Кюстендилска област.

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ „АКАД. ЙОРДАН ИВАНОВ“ 1990 – 2021 г.

През 2000 г. с Постановление № 153 от 28 юли 2000 г. на Министерски съвет му зеят е преобразуван в Регионален исторически музей със седалище гр. Кюстендил и осъщестява нормативно определените си функции и задачи на територия та на област Кюстендил. Музеят като културна и научна организация изпълнява следните основни дейности, регламентирани в Закона за културното наследство, поднормативните му актове и Правилника за устройство и дейността му: събирателска (издирване, изучаване, придобиване и документиране на движими културни ценности); опазване (фондова и консервационно-реставрационна дейност); експозиционна; научно-изследователска; образователна и издателска дейност.

По своя тематичен обхват и профил музеят е общоисторически и структурата му, на основа и на формираните фондове, включва съответните исторически отдели: Археология (праистория, античност, средновековие и нумизматика), Етнология, История на българските земи XV-XIX в., Нова и най-нова история и отдел „Научна група”. Формирани са и отдели: „Фондове”, „Връзки с обществеността” и „Административно - финансов”. Към музея функционират и звената: Ателие за консервация и реставрация; Фотоателие и лаборатория; Научна библиотека и научен архив. В историческите отдели работят високо квалифицирани специалисти археолози, етнолози и историци, които са автори на редица монографии, студии и десетки научни статии. В отделите „Връзки с обществеността” „Фондове” и в Консервационно-реставрационното ателие на музея работят също из градени специалисти уредници, екскурзоводи, реставратори и фондопазители с образователна степен „магистър”, които публикуват свои научни разработки.

В резултат на дългогодишната научно-изследователска и събирателска дейност на музейните специалисти, във фондовете на музея се съхраняват над 118 000 експоната от всички исторически епохи, в това число 58 879 движими културни ценности, част от които с изключителна висока историческа и художествена стойност. За съжаление по-голямата част от това богатство е „затворено” в трезорите, поради липсата на съвременна сграда на музея за общоисторическа експозиция. Невъзможно е в направения дотук исторически преглед на основни те периоди в развитието на музейното дело и музейната институция в Кюстендил, както и с настоящата изложба, да разкажем и покажем по-голямата част от дейността и постиженията, които е постигнал музеят в своя надвековен път. Но може с увереност и самочувствие да посочим, че всичко в дейността на музея, от създаването му до днес, винаги е било подчинено на основната му цел и мисия: да се съхрани и популяризира миналото на Кюстендил и региона, за да заеме то своето достойно място в националната ни история и да се запази за бъдещите поколения.

Направеният възможно най-кратък преглед на развитието на музея през втората половина на XX век естествено не позволява да изброим тук имената на десетките специалисти археолози, историци, етнографи, реставратори, екскурзоводи, уредници в отдел „Връзки с обществеността”, библиотекари, фондопазители, информатори, работили, а част от тях и продължаващи да работят в музея, кои то са оставили и оставят трайна диря със своя труд и научен принос. На всички тях обаче, както и на директорите на музея през този период: Григор Ангелов, Любомир Трайков, Денчо Митев, Боян Иванов и проф. Иля Прокопов дължим благодарност и признателност.