В света на митологията и демонологията

 Демонологията е завладяващ и страховит свят от „тъмната половина“ на човешкия живот. Свят, от който „надничат“ странни, мистични създания на човешкото въображение като самодиви, змейове, караконджули, таласъми, орисници, мамници, бродници и др. В българските народни умотворения се споменават и с общото название „дяволетини“/ „бесове“. Активно участващи в митологиите на много народи, визираните персонажи са сложни, събирателни образи, гранични между сферата на профанното и отвъдното, притежаващи магична „сила“ и въздействие. Според фолклорната легендарност те имат плашещ, нелицеприятен, най-често антропоморфен вид – с едно око, куци, сакати, космати, кривокраки, знак, че са белязани, че са много различни. Притежават и някои човешки качества – имат предпочитания към определени храни, харесват да им се говори ласкаво – благи, медени, сладки, особено болестотворните демони. Могат да се появяват на „белия свят“ не когато си поискат, а при строго определено време – в потайна доба /от полунощ до първи петли/, в дни на преход, когато светът се преподрежда каквито са например Тодоровата неделя /седмицата след Сирни заговезни/, Русалската неделя /седмицата след Петдесетница/, „Мръсните, глухите дни“ /от Коледа до Йордановден/.

 В съвременен план поставената тематика звучи някак далечна и абстрактна, но в древните общества има богата почва за развитие. Представителите на отвъдното са важна част от вярванията и страховете на хората. Мотивът за съществуването на добри и зли демони принадлежи към много старинен пласт демонологични представи, базирани до голяма степен на страха от смъртта, на култа към мъртвите и прадедите.

 Самата дума “демон“ има гръцки произход и най-общо означава „дух“. По същество и генезис българската представа за демоните е езическа. Първоначално те са олицетворение на природните сили. Осмисляни са като безплътни същества, които живеят в дървета, камъни, реки, гори, планини и т.н. Представяни са като колективни персонажи, без своя индивидуалност. Във времето постепенно придобиват зооморфен и антропоморфен вид. С развитието на обществените отношения и познанията за природата търпят изменение. В резултат на социалната диференциация демоните започват да се разграничават, да имат свое име, специфичен облик и мощ, с която да въздействат върху хората. След приемането на християнството като официална идеология демоничните сили се възприемат единствено като зъл дух, бяс, самия дявол. Той става носител на отрицателна митологична символика и олицетворение на злото и разрушителната мощ.

 Вярата в страшни демонични дихания води и до създаването на система от различни обреди, ритуални практики, забрани, заклинания за предпазване от „злите духове“. В този аспект идеята на изложбата е да разкаже за тези образи, за външността и нрава им, какво представляват те за предците ни, как са омилостивявани/ прогонвани според народните вярвания, за да се опознае и преодолее страхът и да се покаже, че човек може да се предпази от злото, че колкото и страшен да е дяволът може да бъде победен!

 От митологичен аспект интересна е представата за триделното структуриране на света. Този на отвъдното е съставен от две модалности: уранична и хтонична – Рай и Ад, небе и хтонос. В ураничната пребивават благи митични смисли и значения – ангели, светци, духове на праведници, добри богове. Хтоничният полюс се обитава от демони, дяволи, зли духове, т. е. „царството на смъртта“. По средата е „белият, видимият свят“ на земното, естественото, който е опозиция на трансцедентното, на „другото“ във време- пространството. Тези светове съществуват паралелно и взаимодействат помежду си. Границата между тях е проходима, но неуловима за човешкото съзнание. Нейното преминаване в отвъдното е възможно само чрез обреда, тясно преплетен с тъканта на човешкото битие. Ето защо една част от изложбата е наситена с разнообразни ритуални практики, предназначени за въздействие върху свръхестествените сили, с цел сътворяване на здраве и живот в човешкия социокултурен ред. Другата половина от изложбата показва света на хтоноса и неговите обитатели, натоварени с различен митологичен смисъл. Съдържанието на експозицията тематично е илюстрирано на основата на теренни проучвания, фолклорни традиции и научни публикации.

 В съвременния модерен свят връзката с редица демонични същества е напълно заличена. Тяхната дълбока архетипна същност продължава да битува само в българския фолклор и в съзнанието на по-възрастното население, с променени наслагвания и трансформации. Старите български традиции и митологични представи са забравени, „осъдени“ като суеверия и отживелици. От друга страна човекът не е преставал да търси адекватно обяснение на невидимото и необяснимото. Продължава да вярва в „злите сили” на отвъдното, но идентифицирани като отрицателна енергия, причинена от „лоши очи”, завист, злоба, магия и т.н. Това е един вековен начин на живот, който човечеството следва! Може би вярата в магията на чудодейното, необяснимото, загадъчното винаги ще има свое особено „място“ в човешката душа и ще се активира тогава, когато рационален изход няма!